ПСИХИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО
Какво укрепва и какво ограничава психичното пространство, пространството за размишление, чувстване, за свързване с другите, за това да бъдеш отворен за опита? Авторът разглежда този въпрос в светлината на две групи проблеми: на първо място как разполагаме психоанализата в историята на мисленето за природата и природата на човека, като разглежда специално картезианския дуализъм ум-тяло; на второ място, кои психоаналитични подходи са най-полезни и съзвучни с преживяванията ни, в противовес на научните версии за истината. След това той се обръща към ключови понятия, които се отнасят към тези проблеми: култура и културни изследвания, пренос и контрапренос в аналитичното пространство, психотични тревожности и други примитивни процеси, проективна идентификация и явления на прехода. Във всеки от случаите той излага внимателно историята на понятието и дебатите във връзка с обхвата и валидността му в категориите на индивида и обществото, включително групови отношения, расизъм и злотворен национализъм. Специално внимание е отдадено на видовете описания на човешките преживявания и дълбочина на опита. Следователно, това е книга за проблематичното идея за психичното пространство и за схващането, което авторът е намерил занай-полезно в разбирането на това какво го улеснява и какво го застрашава.
Робърт Йънг е гостуващ професорв университета на Кент. Той е психотерапевтна частна практика, преподава в различни обучителни програми в Англия и в чужбина и е член на Линкълн Център и Института по психотерапия и Института по психотерапия и социални изследвания. Изучавал е философия в университета в Йейл и в продължение на много години е преподавал история на биологичните науки и науките за човека в Университета в Кеймбридж. и член и наставник на дипломанти в Кингз Колидж. Впоследствие той работи в културната политика и прави серия документални предавания – “Изпитанието: науката в обществото”. Той основава издателството “Фрий Асосиейшън Буукс” и в продължение на десет години е негов управителен директор. Редактор е на списанията “Свободни асоциации: психоанализа, групи, политика, култура и Науката като култура и е автор на Ум, мозък и приспособяване (Oxford, 1970, 1990) и Метафората на Дарвин: мястото на природата във Викторианската култура. (Cambridge, 985).
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор
Благодарности
1 Човешката природа и природата на пространствеността
2 Културното пространство
3 Психичното пространство
4 Аналитичното пространство: контрапренос
5 Примитивното пространство: психотични тревожности
6 Проективното пространство: расовият друг
7 Неясното пространство: проективната идентификация
8 Потенциалното пространство: явленията на прехода
9 Неуместна определеност и човешки истории
Библиография
Индекс
ÏÐÅÄÃÎÂÎÐ
Заглавието ми е предназначено да бъде сепващо иинтригуващо. “Психичното пространство” е противоречие в понятията. Психичното и пространственото са дефинирани в съвременното мислене така, че да се изключват взаимни. Същината на психичното е мисълта; същината на пространственото е формата или протяжността. В сърцевината на съвременната философия е залегнала дълбоката и неразрешена тайна на това как се съотнасят те.
И все пак, “психичното пространство” има приятен звън в ухото на психоаналитика. То извиква във въображението място, подходящо за мислене, за размисъл, за размишление, за подхранване. То се свързва с готовност с успокоителни граници – удържане, държане в ума. Освен това, то означава и широта, относителна свобода от това да се чувстваш притиснат, от психична клаустрофобия.
Между противоречивото и привлекателно усещане за “психичното пространство” се простира изненадващ набор от интересни проблеми. Един от най-интересните от тях е какво е мястото на нашите най-основни чувства в човешката природа и какъв е най-добрия начин да ги изразяваме в един свят на умове и тела. Къде в светлината на концептуалната схема на философията и науката намират място историите на хората? По-широко поставено, как е съотнася културата с тези рамки? Напиках тази книга, за да изследвам тези проблеми и като един опит да допринеса за едно по-богато, по-улесняващо усещане за правилното,незащитно и не-всемогъщо място на психоанализата в културата.
Моите философски и хуманистични цели се пресичат с факта, че намирам, че идеите на Мелани Клайн и други, които работят в основанатаот нея традиция са в най-голямо съзвучие със собствения ми опит за психоаналитичните подходи, които съм срещал, четейки, в собствената си анализа, в супервизията и преподаването. Може да кажете, че това е книга върху проблемната идея за психичното пространство и за идеите, които съм намерил за най-полезни в разбирането на това кое го улеснява и кое го застрашава.
Отново казвам, че аз изследвам, опитвайки се да постигна известна яснота по някои ключови понятия, например контрапренос, психотични тревожности, проективна идентификация, феномени на прехода, за да отработя някои неща за себе си и да предложа добра храна за размисъл. Обучението ми по философия и история на идеите ме водеше към исторически и концептуален подход към тези схващания. Надявам се, че тази гледна точка ще допълни клиничната, която е по-обичайна.
Моля да не се отвръщате от списъците ми. Аз пиша в пресечната точка на много дисциплини и литература и се стремя да направя източниците по-достъпни. Цитатите, които са банални за една група читатели, за друга група ще бъдат нови. Въпреки, че това може да подразни някои читатели, опитът ми сочи, че мнозина ценят известно насочване в непознати спорове.
Казвано ми е, че главите имат различна тоналност или настроение. Това е умишлено.
Айлингтън, 1991 – Март 1994
БЛАГОДАРНОСТИ
Д-р Сидни Клайн ми помогна да намеря пространството във вътрешния свят, за да мисля по тези въпроси и ме вдъхнови да направя това с колкото е възможно по-малко термини. Д-р Колин Джеймз също помогна и привлече вниманието ми към значението на идеите на Уиникът за психичното пространство. Мартин Стантън създаде академичното пространство, за да изследвам идеите си и подкрепи и насърчи ранните етапи на изследване и писане. Боб Хиншълууд е бил мой ученик, учител, супервизор, ментор и колега през време на цялото ми клинично обучение и в поредица съвместни проекти, където възможностите, които ми е създавал са били от решаващо значение. Освен това, той е предоставял коментари за черновите на няколко глави, а след това беше по характерен начин достатъчно щедър, за да ми даде възможността да се възползвам от една съвестна критика на целия преработен ръкопис, която включваше коментар практически на всяка страница. Джо Бърк предоставяше постоянна колегиална и лична помощ и – в творбите си и по силата на язвителния си хумор – отново и отново ми напомняше, че трябва да отдавам дължимата тежест на зловещата и разрушителна страна на хората.
Една група за четене на текстове в продължение на много години поощряваше членовете си да развиват собствените си идеи, без значение колко начеващи изглеждат в началото. Благодаря на Бари Ричардс (който постави началото на своя курс по време на този период), Карл Фиглио (вдъхновение за учените), Маргът Уодъл 1който ме въведе в клайнианските идеи и, в частност, в идеята, че всяко знание се опосредства чрез тялото на майката), Лес Левидоу (чиято преданост към идеите е образец) и Пол Хогит (чиито творби ме вълнуват). Виктор Волфенщайн предостави остра критика на някои глави и пасажи и коментира критично степента, в която моите клайниански възгледи противоречат на неговите схващания за марксистката диалектика. Това ми помогна да установя мястото на собствената си философска позиция. Той направи това, правейки комплименти въпреки нашите наразбирателства, които бяха много продължителни.
Елизабет Бот Спилиус беше достатъчно любезна да направи обширни – понякога оценяващи високо, понякога силно критични – и много подробни коментари на есетата за психотичната тревожност и проективната идентификация, които бяха източници за този текст. Аз обмислях нейните коментари и съм взел предвид всичко, което не беше в разрез със собствената ми цел.
Джийн Магана ме насърчаваше да вярвам, че психоаналитичните ми идеи могат да заинтересуват клиницистите и направи поредица полезни предложения по отношение на литературата, както и коментари, които подкрепиха ръкописа. Имах полза от супервизията на клиничната ми работа от Артър Хиат Уилямз по начин, който вярвам, че е обагрил написаното от мен, и направи полезни предложение върху отделни глави. Освен това имах полза от супервизията на Джудит Джаксън, Алекс Тарнополски и Рената ЛиКауза, които също насърчиха усещането ми за професионален идентитет като психотерапевт. Ан Скот ми помогна значително с идеите, редакцията и с проблема да продължавам да работя.
Няколко приятели и колеги предоставиха коментари и критика върху цялата по-ранна чернова или върху части от нея и аз им благодаря за тяхната подкрепа и откровеност: Изабел Мензис Лит, Ерик Рейнер, Дилис Дос, Бари Ричардс, Ерик Роде, Пол Гордън, Маргът Уодъл, Дейвид Армстронг, Никола Уърледж, Кърсти Хол, Джейн Кито. Размишлявал съм над всичките им предложения и повечето от тях последвах, но понякога не намирах алтернатива на това, което в началото се опитвах да уловя от страх, че ще изгубя вкуса на идеята. Вярвма, че всички, които ми помогнаха оценяват този упорит опит да намеря собствения си глас, дори на цената на известна липса на финес. Приемам, че може да съм схванал погрешно, дори много погрешно, някои неща. Ако се окаже, че това е така, независимо от усилията ми да съм точен и да приемам добрите съвети, ще се успокоя с мисълта, че опита ми да постигна яснота за себе си и другите ще е обслужил една стойностна цел. Истината изниква с по-голяма готовност от грешката, отколкото просто от объркване.
Ем Феръл ми предоставяше подкрепа, без да се скъпи.
Искам да благодаря и на своите пациенти и студенти, с които се стремя да уча от споделения ни опит.
Искам да изкажа признателност на Запазените права на Зигмунд Фройд и Марк Патерсън Асосиейтс за разрешението да цитирам творбите на Зигмунд Фройд и Д. У. Уиникът и на Фрий Асосиейшън Буукс за разрешението да цитирам от творбите на Изабел Мензис Лит, и Том Мейн. Въпреки, че внимавах да се придържам към спогодбите на честната игра, благодарен съм и на издателствата, които държат авторските права на всички цитирани от мен творби, в частност на трудовете на Алфред Норд Уайтхед, Едуин Артър Бърт, Хелън Келер, Джоузеф Лаш, Уилфред Бион, Мелани Клайн, Джоан Ривиер, Сюзън Исаакс, Пола Хайман, Елиът Джейкс, Харълд Сърлз, Маргарет Литъл, Роджър Мъни Кърл, Джоел Ковъл, Виктор Волфенщайн, Доналд Мелцер, Хана Сигъл, Елизабет Спилиус, Ирма Бренмън Пик, Херберт Розенфелд, Джон Стейнер, Джоузеф Бърк, Р. Д. Хиншълууд, Ричард Рорти, Филип Ларкин, Уили Нелсън. Много от творбите, които цитирах са публикувани от Мелани Клайн Тръст, Хогарт Прес, Тависток, Роутледж, Джейсън Арънсън, Институтът по психоанализа в Лондон, Международната библиотека по психоанализа, Нова библиотека по психоанализа и Международен журнал по психоанализа, и Фрий Ассосиейшън Буукс. Благодарен съм на всички. Искам в частност, да изкажа признателност за дълга си като пациент, терапевт и писател към тези организации и към индивидите, чиито творби, клинична работа и приноси към работата на съответната институция са означавали толкова много за мен.и за много, много други хора в целия свят.
