Идеята за този блог възникна, когато започнах да се питам доколко знанията, които съм натрупала в годините, моят начин на мислене, както и теоретичните позиции, които поддържам, могат да бъдат от полза за разбирането на това, което се случва с мен и с други хора във всекидневния живот – професионален, обществен, личен.
Ако тези знания, убеждения и разбирания са приложими, то навярно те биха могли да бъдат от полза или поне да станат предмет на обсъждане между повече хора. Ако те не са особено приложими – навярно този блог скоро ще изчерпи функциите си на място, в което може да се води диалог върху различни злободневни случки и по-малко злободневни наблюдения.
И така – тук ще се опитам да коментирам от позицията на своя опит някои от събитията, които ми правят впечатление във всекидневието. Ще се постарая и да публикувам прегледи или преводи на статии, студии и книги, които са станали повод за размисъл и преоценка на личните ми позиции по въпросите за отношенията между хората в различните техни измерения – нещо, с което се занимавам професионално от години.
Пристъпвам към това начинание със стаен дъх и вълнение от възможните развития.
Тъй като трудно успявам да открадна време за писане, може би темповете на изграждане на тази страница ще бъдат бавни. Въпреки това светът наоколо е толкова богат на възможности за изследване, че нищо чудно да се увлека в този нов малък проект…
Произведението
произведение ползва условията на
Криейтив Комънс лиценз.
ами давай де! не го вземай толкова насериозно, иначе ще постващ неимоверно рядко, а ми се струва,че имаш важни неща за казване
Поздравления, Майя!
Възхитена съм, давай нататък, защото това е толкова прекрасно знание за всеки, който иска да се чувства жив и буден!
Но заложи с известно професионално умение /и главно с любов към хората/ на активната комуникация, а не на реакцията на просветени избраници, които сякаш предизвикваш и викаш във виртуалното кънтящо пространство и ги “зовеш” да се обадят в блога ти и които биха били в течение на така малко известните лестърски групи/за съжаление/ и на Робърт Йънг……
Винаги съм се удивлявала на последователността, с която ти и Т.Т. работите само със съмишленици, а другите са просто….не си заслужават.
Ти, мило Майче, с някакво стреснато удивление си винаги по детски учудена как така масовата публика, плебсът, населението не се интересува активно от така всепоглъщащите и всеобхватни дълбини на човешката психика и това обективно ти е все едно…..то, населението, няма нужда от отчаяни усилия, от сърцето на Данко или от някаква такава глупост, вероятно защото който иска ще дойде….. и отминаваш като имунизирана с ваксина срещу любов спрямо тях и с безразличие какво става отвъд групата на знаещите.
Предпочиташ да надникваш там само от позицията на сложното комплицирано знание, на което си посветила живота си и го правиш наистина прекрасно и самоотвержено, но което е гордост par exellence, а пък на Т.Т. направо му се повръща от невежествения и агресивен плебс….. ето това е бездната, която дели така невероятното и удивително дори знание, изложено в превода, от приложението му у нас.
Усилието да се прониква сред хората чрез усвоена като подход комуникация и най-вече с обич към хората, си заслужава, но това усилие е успешно единствено тогава, когато сме се простили с егото си, с неговите сложни обвързвания, възли, и всичко, което го “храни” и сме се отърсили отдавна с желанието да приемаме любов, защото сме узряли до усещането за цялостност и сме усвоили рядкото качество да излъчваме безлична, безадресна любов, любов, която дава и не иска нищо.
сърдечно,
Искра
Пожелавам ти успех, макар и малко “на патерици”…
Ще те чета!…
Вместо мнение ще попитам – този блог нали няма да се закрива?… Успех!!
Браво Майя!
Смятам често да спирам тук до теб.
Подплатено е с лично вълнение, особено откакто съм член на клуб “счупен крак”. Когато имаме повече неща, които ни свързват, дори и да се скъса някоя от връзките можем да се опрем на останалите, нали…
Да,aleks,побороть лень, действительно иногда очень сложно..
Спасибо. То, что нужно ))
Подойдя к второму обзацу необходимо будет побороть в себе желание его пропустить
Отличный пост – слов нет. Спасибо.